Приятно ми е - Бай

Ех, англоезична тоцко! Нямам предвид английския вариант на италианското довиждане. Бай от бачо, а-а-а, схващаш. Браво! Има обаче един друг проблем, ако се сещаш първо за бай/чао/ае беги, значи като чуеш Бай, е възможно да се сещаш за - Бай Х.й, който немал елементарно възпитание. Аз обаче ти разправям за ония другия - бълхар, бълхар (почес, почес).

Ае, стига толкова уводи с напъни за смешности. Снощи ми пращат снимки - на ти море, камънак и китки; на ти камънак, водарасли и вълни;  на ти ... мамка ти, загуба на трафик; на ти - а-а-а, можело значи - малка уличка, а всъщност пътечка между едни къщи, едва ли повече от 2 метра. Гледам бельото на хората, дето се суши, отворените капаци на прозорците, олющените сгради. Става ми хубаво. Спомних си, че съм като комшийката ти, бабата от долния етаж, само дето съм без ролки и не мириша лошо. Аз също се интересувам от живота, от лицата, от ежедневието. 

Там от където са минали хиляди туристи, изщракали милиони снимки, коя от коя по-безфокусна и крива - това не е за мен. Мен ме интересува човека, човека когато не се усмихва вдървено, ежедневните неща. Ей тук си приличаме с "бълхар-бълхар" (почес-почес), за него на градовете няма какво да им гледаш, за мен също няма какво да им гледаш, но на забележителностите. 

Добави в Svejo