31 декември 2008

Новата година

Приключи една богата на емоции календарна година. Започнах я с добри хора, които са и добри приятели и познати. Мястото бе приказно, каквито са повечето български планини. Жалкото бе, че бяхме заедно за да избягаме от самотата и проблемите си. Але-е-е хоп!

Бях взел решение да променя неща в живота си и промените започнаха. Прекратих връзка, която бе в застой и с неясно бъдеще. След туй започнах разчистване на житейските си бъркотии. Уж започнах от лесното и познатото, но постите вместо катарзис се превърнаха само в мъка. Едва дочаках края им, за да се върна в старото русло, което наивно мислех за преодоляно и забравено.

Последва бурна връзка, която започна и угасна сякаш в миг. За да не скучая - лятото бе изпълнено с неприятности в службата, които приятните емоции породени от фестивалите в Смолян и Банско само подчертаха.

В кулминационният момент, когато напрежението в службата бе почти нетърпимо се случи контузията с коленете ми. Тя се превърна в повод за неочаквана ваканция с цел лечение във Варна. Там срещнах прекрасно момиче, а в смрадливата кал намерих облекчение. Ваканцията завърши със софийски отпуск и край на почти три годишна обвързаност с фирмата.

Варненската оперна трупа бе черешката в тортата с изненади. Варненци пък, противно на слуховете не бяха никак студени към другоселците. И още - шофьорите бяха почтителни към пешеходците и зачитащи правилата за движение, а общината - почтителна към колоездачите, за чието удобство са изградени (поне в центъра на града) велоалеи. Але-е-е хоп!

Есента бе по-неприятна и от лятото. Трябваха ми месеци за да се съвзема и осъзная огромния стрес, на който бях подложен в предишната ми работа. Заради него не можех да се захвана с нищо, а това с което все пак опитвах/м сякаш се разпада(ше) в ръцете ми.

Срещнах много нови хора и връщайки се назад във времето пред очите ми изпъква невероятно разнообразие от лица и случки. Имаше невероятни кретени, като онзи програмист, който наврял пистолет в корема на момиче, докато кротко си пиехме в "Билкова". В Смолян пък имах разговор до зори с местни момчета, които едва ли някога ще видя пак. Срещи пък имаше и задочни - не една нощ в безкрайни разговори със слушалки на ушите под мотото - Скайп свързва хората. Тези разговори бяха толкова приятни, че не веднъж уморен от седене ги водех кротко полегнал на пода. Случи се и играта - аз ли съм на линията отсреща? Написах и десетки епистоларни писма.

Епистоларните писма пък се оказаха не съвсем такива, защото в последния ден на годината и буквално в последните и часове се срещнах със своя кореспондент. Е, той заминава за снежния север още утре, но пък в малък и спретнат квартет изпих чаша топло мляко, две бири и изприказвах и изслушах една торба сладки приказки. Това бе първият път, когато изпращайки година всеки в компанията откровено разказа за своите най-добри, най-лоши, най-напрегнати и други най моменти от последната календарна година. Обменяхме мисли за заслужаващи да бъдат прочетени книжки, чути албуми, гледани филми. След туй само 2-3 часа преди да изпратим не съвсем приятно интересната 2008 всеки от четиримата пое своя път с обещание през пролетта да се видим и побъбрим отново. Пожелахме си през новата година да срещнем щастието. Але-е-е хоп!

Последните часове. Прибрах в къщи, пренебрегвайки алтернативите за много хора бягащи от самотата в големи и шумни тълпи, защото макар за първи път сам в новогодишната нощ не съм самотен. Имам и сърце изпълнено с обич към близките - само преди два дни майка ми навърши 50 години, а преди 2 месеца аз станах на 30.Навярно с годините осъзнаваме краткостта на живота и нуждата да бъдем добри, по-добри, обичащи и даряващи любов. Съзнателно. Хоп але-е-е-е.

Очаквам с трепет бъдещето, което освен трудности ще донесе и щастливи моменти, защото Бог е милостив. Видях го в очите на момчето, което ме заговори днес в храма "Св. Неделя". Казва се Орлин и е родом от Русе. Може и да не е роден там, защото е отрасъл в дом за изоставени деца. Момчето е вече мъж на 24 години, грижи се сам за себе си и чака с нетърпение 3 януари, когато е първият му работен ден в София. До тогава разчита на милостта на хората и църковните организации. Тази вечер ще намери подслон в дома на ефимерий, навярно тъй ще бъде и в някои от следващите.

Орлин и мнозина като него се нуждаят от помощ. Такава не се оказва чрез смс, а сред малкото организации, които я оказват църквата. За да го правят, така както са го правили от векове църковните общности се нуждаят от средства. Не се свенете да помогнете на Църквата - Бог вижда и ще въздаде всекиму според делата. Але-е-е хоп!

Обзора тръгна и в друга посока, но аз съм емоционален човек. Навярно ще преработя този текст в следващите дни, но нищо не пречи да остане такъв несъвършен, какъвто съм и аз.

Бъди щастлив читателю и Бог да те закриля по пътя ти!

1 коментар:

Lemon каза...

Страхотен обзор! :)

Успешна, здрава и богата на щастливи събития 2009!