Тази нощ е вълшебна. Излязох на балкона и веднага усетих разликата. Ушите ми шумяха с особения звук, който чуваме при пълна тишина. Дърветата не помръдваха, защото вятъра се е запилял. Хората са решили да лишат от шума си околния свят. Аз шепна. Радвам се на покоя. Светлините на града, моята любов. Обожавам ги. Като младеж седях на покрива и съзерцавах нощния град. След това обикновено живея в горните етажи на блоковете за да виждам на далеч и да се радвам на моята любов - нощта. Тази стара моя познайница и добра любовница. Обикнах я като дете, любим се сега и навярно ще бъде така до края на живота ми.
Връщам се за да се любим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар