Предизвикани мисли
От няколко дни се ядосвам спомняйки си, как докато преговаряхме за членство в НАТО български политици обясняваха на левичарите у нас, че членството в отбранителния съюз е "необходимо зло" по пътя към желаната цел, а именно влизане в клуба на богатите - ЕС. По онова време Паси бе сред малцината, които дръзваха да кажат на оптимистите, че палачинката често се обръща и освободители дебнат от всякъде.
При все, че сме народ напатил се от освободители мнозина и тогава и днес се възхищават на необятната руска империя забравяйки думите на Левски "който ни освободи той и ще ни зароби".
Преди и сега симпатизирам на отбора от големи, средни и малки момчета, които се пазят взаимно от мечока и разни калпазани по границите си.
Радвам се, че сега сме в добра компания, защото ми пука какво ще се случи утре със страната ми. Признавам си обаче, че тази радост честичко спори с вродения ми пацифизъм и отвращение към военщината.Сред от любимите ми книги е "Добрата война", където кавичките са част от заглавието. Тя е сборник с интервюта на хора участвали или просто преживели втората световна война. Сред интервюираните има обикновени войници, офицери, генерали, политици, цивилни, бомбардирани и бомбардиращи, концлагеристи, военнопленици, руснаци, американци, немци, японци, мобилизирани и доброволци, пацифисти и военнолюбци. Хубавото на книгата е, че не отговаря на въпрос а просто разказва човешки истории чрез думите на преживелия. Няма изводи, няма и коментари.
Мислил съм над много от историите, често с емоции, друг път аналитично. Едни хора разбирам, други коря, а върху мислите на трети още не мога да сложа категоричен знак за добро или зло. Такава е мисълта на адмирал от армията на САЩ: " винаги съм казвал "блажени миротворците", но нали все някой трябва да пази и миротворците!".
Няма коментари:
Публикуване на коментар