01 юли 2008

Случка с Мобифон*

Вървя си аз по улицата и а - готин задник. Зазяпах си се аз, както си и подобава и тръгнах след него. Спря се той и що да видя? Задника бил щерка ти, бе! За това и дойдох при теб - сетих се че ми дължиш пари.**

Та значи чета си аз новини за Беласица и виждам снимка на Коце Маце. Па се сетих, че преди години официална любовница му бе Вики. С тази Вики, малката щерка на Владо Камилата бяхме съученици в основното училище. После и в гимназията. В гимназията Владо ми преподаваше география и бе най-пекания даскал. Бивш дисководещ и по онова време - настоящ плейбой. Щерка му не бе от друго тесто и за това ми е думата.

Нейде в гимназиално време тя се сдоби с големи цици, които в комплект с милата и муцунка действаха като магнит на мъжовете в града. Така действаха и на повечето от момчетиите. За мен притегателната им сила бе добре балансирана от размерите на гъза и. За останалите явно - цъ.

Изтърколи се гимназиалното ми време, а след това взех да ходя все по рядко на юг. Отначало чувах по някоя история с нея, защото тя си бе нещо като градска знаменитост. После обаче историите спряха и я забравих таз китна мома. Щеше да си стои в забвение, но веднъж случайно гледайки телевизьора съзрях светлия и лик. Изненадах се, че Викито се снимала наред с Баба Лили за първия брой на българския Плейбой.

Чудех се и маех тогава - що за чудновата хрумка е да сложиш не едно а две кофти неща в едно списание?! Хем баба, хем дибелу Вики. Тогаз разсейвах гаджето със случки с Вики, сега и вас, щото виждам имате време.

Та нейде в най-мутренските години на милата ни родина, седяла самичка таз китна мома, и то в най-мутренското заведение на градчето. В онези най-мутренски години гъзарите имаха пейджъри, а големите гъзари Мобифон. По онова време тя го играеше от големите гъзари.

Седяла си нашата скръстила крак връз крак и явно скучаела. За да разнообрази решила както подобава на кукла за украса да побъбри с някого. Взела тя Мобифона и набрала номер. Подир туй забъбрила сладко-сладко с човека от другата страна на линията. Разбира се шумно, та да я чуят всички, как кокетно и най-вече дълго говори тя без да се кахъри за минутките.

Навеки ще си остане загадка за нас, поради какво чудо точно в разгара на сладкия и разговор пустия му Мобифон звъннал?

Пу да му се не види, а също и да му се не знае!

---
* Едно време тъй им казваха на телефоните. После минаха на друга честота и стандарт, станаха по-малки и започнаха да им думат "Джиесем".

** Нямах подходяща случка или цитат за начало и си съчиних нещо:)

Няма коментари: