И страстите политически

В част от православния свят страстната седмица е към края си. За българските политици едва сега започва година на предизборни страсти. По комунистически почин обаче е възможно годината очакване да бъде съкратена на половина. Това ми подсказват две събития, чието място не е в новините.

На Велики четвъртък за само 30 минути в столични храм св. София се появи за да озари с присъствието си вярващите - негово мадридско величество. Величествата и политиците умеят да бъдат забелязвани, дори когато се появяват дискретно. Скромният добре възпитан, владеещ няколко европейски езика, достолепен и т.н. политик привлече всеобщото внимание с дискретната си поява до владишки трон и също толкова дискретното си и най-вече тихо оттегляне през галерията.

Навярно щях да забравя 30 минутната поява на величеството, ако на Разпети петък, точно 5 минути преди началото на службата не бях забелязал бързащото към св. Неделя величество. Навярно и там е сияло само 30 минути, защото в София има много храмове.

Малко по късно се почудих дали някой от родните политици е възсиял, дори за малко край отслужващите литургиите си срещу парадния вход на някогашния царски дворец свещеници от също някогашния синод на дядо Пимен?




Тези също са избиратели, нали така?

Добави в Svejo