`айде на подписките!

Чувствам се, сякаш съм отново на 14 години. Причината не е във внезапно полуделите ми хормони, а в това, което виждам: възродената всенародна или, нека за конкретната ситуация си измисля своя думичка - всенетна енергия.

- Има ли енергия?

През първите години на тъй наречения „Преход“ всеки гражданин редовно бе подканян да подкрепи с подписа си протест или възвание. Подкрепяха ги. Хората подкрепяха знайни и незнайни инициативи, изразявайки по този начин своята гражданска воля.

Митингите бяха ежедневие. След това обедняхме, озверяхме и се вкопчихме в оцеляването. Щом осигурихме насъщния, се захванахме отново с опити да подредим обществената къщичка.

- Бесни сме и още как!

Безброй възмутени от нещо граждани се стремят да увеличат подкрепата за каузата си и да запалят пламъка на недоволството у колкото се може повече сърца. Конкуренцията е жестока. Наред с множеството инициативи комитети и неправителствени организации за вниманието, одобрението и, разбира се, трите имена, ЕГН и електронна поща на „драгия потребител“ се борят и безброй петиции.

Проблеми у нас колкото щеш. Отвращение от капсулираната политическа класа - също. Макар да не стига за цветна (примерно оранжева) революция, воля за натиск над управляващите има достатъчно. Остава още един въпрос. Това ли е то - гражданското общество?

- Кой` не се подписва е тъмно зелен*!

Приликата със „зората на демокрацията“ и първичните послания й не е случайна. Тогава хората бяха готови да дадат подкрепата си за почти всичко, което не е комунистическо и носи промяна – дано да е за добро.

Сега не е по-различно – всичко, което е против омразната власт и нейните машинации, е добре дошло.

Нещата обаче не се получиха. Защо ли?

Просто е – енергията беше завладяла българското общество и тогава и сега, но в днешния й вид – в Интернет пространството, тя трудно може да бъде заподозряна във връзки с дълго бленуваното гражданско общество. За разлика от стихийната подкрепа, която се наблюдава сега, гражданската позиция, според мен, изисква познаване на проблема, за чието решаване се борим. Разбираемо е, че не всеки може да схване множеството детайли, но е добре поне да е запознат с тезата, която защитава, както и с тази, която й противостои. Без аргументи и факти имаме обикновено празнословие.

Поводът да напиша всичко това е поредният призив, получен по Интернет пейджърите - този път: "В ЗАЩИТА НА Т. 4, ЧЛ. 16 ОТ ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА: да се запази усвояването на книжовния български език като част от Държавните образователни изисквания".

* Не като политика, а като в един стар политически виц:

За да се преборят със сегрегацията в едно общество решили всички граждани да бъдат боядисани в зелено. Речено - сторено.

Един хубав ден извън града по редовна линя пътувал автобус. Не щеш ли, докато изкачвал хълм, се повредил. Шофьорът се обърнал към пътниците с думите:

- Повреда. Тъмнозелените да слязат да бутат.

п.п. Подкрепил съм не само с подписа си множеството опити да бъдат спрени незаконните строежи в планините и по българското черноморие.

Добави в Svejo