Мой приятел обича да наблюдава хранещи се хора. Твърди че вижда истинската същност на човека - дивото у нас. Аз обичам да наблюдавам хора докато четат. В тези мигове, докато пречупват историята от четивото си хората неволно свалят защита си и на лицата им се вижда истинската им същност, съпреживяваща историята в четивото.
Съмнявам се, че някой осъзнава тази слабост и за това си създава стена от социални действия, защото ние хората обичаме да дирим ред в хаоса и смисъл в абстракцията. Приемам, че просто обичаме да правим нещата в живота разпознаваеми, чрез познати символи.
Кафе с вестник. Книга в парка. Закуска за шампиони пред монитора, докато очите жадно четат новостите за поредния ден.
А сред всичко, най трайно е книгата. Навярно е тъй, защото ни съпътства от векове. Та у нея за мен двете най-важни неща у една книга са размислите и трепетите които предизвиква и радостта от намирането на следващата, докато се ровиш там сред множеството в книжарницата.
„Човешкият живот не бива, да се нарича дълъг или кратък, тъй като той именно служи на мащабите, с които ние измерваме всички останали срокове.“
Шопенхаур
Няма коментари:
Публикуване на коментар