Тази сутрин имах нужда усмивка и оптимизма на приятният предприемач от "Аризонска мечта", който се появяваше за секунди във филма и разясняваше житейската си философия: събуждам се сутрин, заставам пред огледалото и си казвам - днес ще бъде прекрасен ден!
Не знам дали усещах, че няма да бъде такъв. Дойдох на работа и се почнаха нервни моменти, скърцане със зъби, повишаване на тон и заявления от типа - не ми викай.
Понякога ми се струва, че сме ей тъй..
Мина ми един нервен момент и си викам: Симе, нели знайш как станува?
Полечка.
Со кротце.
Без кютеци.
Со благо.
Иначе може още на млади години го до караме до - бай, бай лайф ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар