Бар софийски. Вечер. Петък. Гъч. Към 22 часа сме 3:1 в полза на жените. Към 01 вече сме 1:3 в ущърб на жените. Обстановката е горе долу.
В компанията няма никой, който да не си вади хляба на бюро на която има монитор, мишка и клавиатура. Половината дочути случайно разговори из бара са за софтуер и хардуер. Чувствам се странно. Хем ми е смешно, хем тъжно. Аман от работохолици. Ние си говорим за други работи - програмистите са само двама и са пичове, не говорят за работа след работно време. За това сме и заедно, няма льохмани.
Двама от мъжовете са заети да свалят тийнките. Те с тренирани реплики ги пращат да пасат. После се изнасят далеч или в друг бар. Ние си лафим по между си и със срещнати случайно познати.
Към 1 и нещо се довлече някакво дупе с някаква си. Чучна се до мен. Опитва се да ме впечатли с познания по математика. Рекох му че не фърфи. Дудне ми за работа - теглих му една. Да си говори за това колко голям сис админ е с друг, не ме впечатлява. Говорим за фантастика. Скучая, поддържам разговор, чудя се дали ще ходим на клуб. Няма да ходим. Перкам по едно око на Нацето, щото е на градус а девойката е относително читава като външен вид, но явно не е впечатлена от него.
По едно време две п*тки дойдоха да се осведомят дали сис админа ще се чука с тях тази вечер или да ходят на клуб. Ням да се чука с тях. Взеха си довиждане. Едната изглеждаше прилична, твърде добре за гномчето до мен, дето я има, я не лев и седемдесе.
Писна ми и си взех такъмите горе долу по същото време когато гномчето с някаквата тръгна разочаровайки моя човек, който реши да се утеши с друга.
По пътя към денонощния и в таксито си мислех за цинизма на някои п*тки или тяхната простота. Простота да се впечатлиш от заплата зад която има гном обичащ да говори за математика и маршрутизатори, заплати и духовността му се проявява в четене на научна фантастика.
"Няма да правим секс тази нощ, нали? Добре, ние тръгваме.".
Няма коментари:
Публикуване на коментар