Това ми написа преди години приятел, който тогава правеше докторат в Москва. Написа ми го при веста за смърта на единия ми дедо. Това бе фразата, която запомних. Точна и ясна.
Силна е и емоцията, която ме тегли към родния край. Вече втори ден е като меланхолия.
Съвсем не са спомени за "доброто старо време". Времето не е нито толкова старо, нито толкова добро. Може би ме болят местата където бяха корените ми. И това въпреки, че сам избрах мястото си на живот. Не съм нито икономически нито политически емигрант.
Ще ги лекувам по лесния начин, ще ида да видя това от което избягах - простотията и примитивизма, теснотата на мислълта, друи работи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар