Затварям след уговорка за късния слебед. Следва секунда колебание и ставам. Намирам очилата след мъчителна минута и оглеждам стаята а след това отивам в кухнята за да си приготвя закуска. Усещам как се надига се вълна на отвращение. За жалост обекта съм аз в това състояние.
В кухнята бе толкоз прекрасно, че мерака за ядене и пиене се трасформира моменталически в щение за седение
Мераците харнос, ала стана като в замечателния лаф - да, ама не. Дивана също не бе готов за морните и схванати телеса.
Уморено се върнах в другата стая. Картинката не бе по радваща..
Компа...
и леглото ...
Днес за първи път от много време не започнах деня си с включване на компа, дори музика не си пуснах. Трябваше да помисля.
От месе;ци никой не ще да си пави срещи с мен, защото...обикновено не ходя. Не ходя и на рождени дни, закъснявам за работа, не спя по цели нощи зомбирайки се, докато избивам виртуални ... неща. Дори не помня от кога не съм ходил на неделните срещи, които преди чаках цяла седмица. Не се харесвам, ама никак.
Всъщност аз периодично, на една две години имам геймърски периоди, които в детството ми бяха книжни или телевизионни. Не се оправдавам, само си спомням.
Както и да е, вчерашната ми издънка - върах тройно тенеке: на двама приятели, на едно прекрасно момиче и на баща ми. Баща ми ще ми прости, нали ми е баща, момичето...не знам, приятелите, е на тях комай най-трудно ще обясня, защото хич не е сефте.
Както обичам да правя в такива случаи - режа от корен. След този пост ще форматирам диска. Никакви игрици, поне два-три месеца. После може и някой Куейк, за разтоварване.
Започвам и да спортувам, ще гледам да не изпускам биропиенията и неделните лаф мухабетнки сплотявки на колектива.
Туй то!
Пиша този пост за всички мои приятели, които не съм виждал от седмици или месеци. Моля за извинение, малко по малко ще се видя със всчки ви. През почивните дни разбира се :)
И още нещо, само да постегна квартирата ще направя тази сбирка, за която пиша по кюто от маса време, какво като живея в Левски? Та това е само на 15 минути от СУ с тролей 1, не като на 35 мин. посока сръбската граница, нали;)
п.п. Търся си ентусиасти за едно малко преходче по билото на Беласиця през лятото. Разстоянието не е голямо, но не е и малко. От Петрич (на около 140 - 220 м. надморска височина) трябва да се качим до връх Радомир (2020 м.н.в.). От там до връх Тумба, където се събират трите граници - Б-я, Гърция и Македония са около 20 километра. Има пътища, както до в. Радомир, така и до в. Тумба.
В подножието и на двата има застави. Не съм сигурен дали още е нужно разрешение от Гранична полиция, но това е лесно да се провери и да се вземе.
Тъй като Беласица бе до съвсем скоро военна зона а и е природен резерват, горе живеят много вълци и мечки. През по миналата зима е имало нападения на кошари. Така че ще трябва и да се въоръжим, за всеки случай, макар че и огън ще свърши работа ми се чини.
Ще разпитам в местното туристическо дружество, при следващото си ходене по родните места. След това сме ние:)))
Ае...
Няма коментари:
Публикуване на коментар